Добре дошли в сайта "Златна Икона"

      Иконописта като изкуство се заражда във Византия през четвърти век и се разпространява в целия православен свят.Византийската империя е тази,която налага иконописното изкуство и създава основните му правила.Пагубен период за иконата настъпва през шести век,когато царуват императорите-иконоборци.През иконоборческия период за два века са унищожени както най-старите икони така и цели поколения художници-иконописци.Иконите са хвърляни в огъня,а художиците-преследвани и убивани.Разцвет на иконографията настъпва през Средновековието,когато тази традиция е особено ценена.
        Техника на византийската икона:
Иконописната техника се състои в нанасяне на няколко слоя боя,като се спазва принципа от тъмно към светло.Колкото повече слоеве има,толкова по-богато и детайлно е изображението.Това прави средновековната живопис изключително красива.За основа се използват грундирани дъски(липа,орех,бук).Фоновете се позлатяват с тънко,листово злато(варак).Рисункката се изпълнява с темперни бои.Темперната боя се получава при смесване на сух пигмент със свързващо вещество.Пигментите се добиват от стрити на прах камъни(минерали),метали(злато,сребро),органични остатъци(корени и клони от растения).Свързващото вещество обикновено е било жълтъчна емулсия.
Някои икони са били изрисувани и от двете страни(двустранни икони).В Средновековието те са участвали в тържествени религиозни процесии.Ореолите могат да бъдат покрити със сребърен обков.
     Целта на иконописта като изкуство е да създаде у вярващия усещане за един нереален,духовен свят,различен от земния.Това тя постига чрез използване на обратна перспектива,издължени пропорции на фигурите,нереално големи очи и др.художествени похвати.